ЗАВТЍЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; завтѝчам се, -аш се и завтекà се, завтечèш се, мин. св. завтèкох се, завтèче се, прич. мин. св. деят. завтèкъл се, -кла се, -кло се, мн. -кли се, св., непрех. 1. Отправям се бързо, тичешком към определено място; затичам се. Велико кехая не можа да се стърпи и се завтича до къщи. Й. Йовков, СЛ, 16. Втурна се кокошчицата, прехвръкна през оградата, завтече се през поляната и навлезе в гората. А. Каралийчев, ТР, 119. Щом види, че трябва нещо, като перперица се завтича и го донася. Ц. Гинчев, ГК, 82. Завтичвам се надоле из улицата. Т. Влайков, Пр I, 326.
2. Идвам или отивам бързо, стремително някъде, за да помогна; притичвам се. Недялка, която вървеше пред него, бързо се завтече и с треперещи ръце му помогна да стане. Х. Русев, ПС, 95. Огънят се усили, обгърна вред Пенчовите къщя; отвред хора се завтекоха да помогнат, за да не са разпростре пожарът и по околните къщя. Ил. Блъсков, ПБ III, 41. Завтекоха се от околните маси хора, разтърваха ги, па дигна се оглушителен шум. А. Страшимиров, Съч. I, 235.